30. Езикова политика Речников състав на българския език откъм произход. Източници за попълване на речника. Проблемът за речниковата чистота Речников състав на езика (Р.С.) В широкия си термин Р.С. означава цялата съвкупност от лексикални средства (думи), с които разполага един език. В този смисъл се говори за неговия количествен обем. Наши и чужди, книжовни и …

29. Етносите в България Понятието „етнос” има гръцки произход.Преведено на български означава народ.Етносите са исторически обособили се съвкупности от хора на определени територии,говорещи общ език,с особености на култура и психика,с общо самосъзнание.В някой случаи главна роля принадлежи на езика,в други територията,трети –религията. Тническите общности са динамични категории-едни от тях се обединяват в по- големи групи,други …

28. ИНДОЕВРОПЕЙКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО Заедно с останалите славянски езици българският език принадлежи към едно голямо семейство от родствени езици, които се говорят в различни области на земното кълбо. Тези езици носят името и н д о е в р о п е й с к и. На индоевропейски езици говорят около половината от всички хора …

27. Генеалогическа класификация на езиците Генеалогичната класификация представлява разпределение на езиците в езикови семейства, групи/клонове и /евентуално/ подгрупа въз основа на родствените отношения,общия им произход. Родството на езиците като българския,сърбохърватския,и руския или като френския италианския и испанския е очевидно и за неспециалиста.Но родството на езици,които нямат на пръв поглед нищо общо по между си,като българския …

26. ТИПОЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЗИЦИТЕ. Според типологичната класификация езиците се разделят на: -инкорпориращи (полисинтетични) езици; -коренни (изолиращи) езици; -аглутиниращи (прилепващи) езици; -флективни езици. 1.ИНКОРПОРИРАЩИ (ПОЛИСИНТЕТИЧНИ) ЕЗИЦИ са ескимоските езици. В тях изречението е построено като една сложна дума. Корените се прилепват един към друг ; те образуват едно цяло, частите на което са и елементи …

25. Графема, видове графеми Отношение между графика и правопис Между старобългарската и новобългарската графика липсва приемственост. Идеалното отношение между звук и буква предполага: 1) на всеки звук отговаря една и същта графема; 2) да няма графема без звукова стойност и звукове, за които азбуката да не разполага с букви; 3) буквата да означава звук, но …

23. и 24. СИНТАГМА И СИНТАКСЕМА. I . СИНТАГМА .Системи на синтагма се определят в съчетаването на 2 или няколко лексеми, разположени в линейна последователност една след друга в потока на речта. В синтагмата се реализират интонационните конструкции на дадения език. Синтагмата се разчленява на ритмични групи, обединени от едно ударение.Това е синтагматичното ударение. Синтагмата …

22. ОНОМАСТИКА Ономастиката е дял от езикознанието, което изучава собствените имена в езика. С термина ономастика се назовава лингвистичната дициплина, изучаваща собствените имена, а също така се означава съвкупността и системата от собствени имена в даден език. Една от езиковите универсанти е, че във всеки език има собствени и нарицателни имен И едните и другите …

21. ЕТИМОЛОГИЯ Етимологията има връзка с историята на обществото и историята на езика. При осъществяването на етимологичния анализ се вземат и сведенията за промените настъпили в думите и техните форми и отразени в писмените паметници на съответния език. Но етимологията има за задача да проникне далеч зад тези граници, за да може да установи произхода …

20. ФРАЗЕОЛОГИЯ Фразеологията е отделна наука, макар че тя се изучава в рамките на лексикологията. Тя изучава устойчивите словосъчетания в техните различни разновидности. Описва същността на устойчивите словосъчетания, мястото им в речника, механизма на възникването им, стилистичната им употреба. С термина фразеология означаваме: 1.Дял в езикознанието, който изучава фразеологичния състав на езика в неговото съвременно …