21. ЕТИМОЛОГИЯ
Етимологията има връзка с историята на обществото и историята на езика. При
осъществяването на етимологичния анализ се вземат и сведенията за промените
настъпили в думите и техните форми и отразени в писмените паметници на съответния
език. Но етимологията има за задача да проникне далеч зад тези граници, за да може да
установи произхода на думите.
При класификацията и обобщението е възникнала самата дума. За да бъде
етимологията научна трябва да има:
1.Точно съответствие на звуковата страна на думите.
2.Идентичност.
Промените, които са настъпили в материалната обвивка на думата и отделните
езици – тези закони са различни и трябва добре да се познават звуковите закони на
сравняваните езици. Етимологичният анализ си поставя за задача да разкрие,
основавайки се на фактите от близки родствени езици.
Затова централно място в етомологичните изследвания заема характеристиката на
най-старите форми за езика.
21.1 НАРОДНА ЕТОМОЛОГИЯ
Народната етимология представлява опит за разкриване на произхода на дадена
дума според някакво случайно съзвучие, без да се отчитат фонетичните закони, начина
на промените, които са настъпили в материалната обвивка на думата в нейния
морфемен строеж и в значението. Народната етимология представлява тълкуване на
значението на думата, каквото се представя в съзнанието на хората, които осмислят
думите според индивидуални асоциации. Именно жаланието неразбираемо да се
направи разбираемо води до грешно разпространяване на думата.
Пример: полилей – полюлей
вазелин – мазелин
поликлиника – полуклиника
сешоар – сушоар
При народната етимология мотивацията се основава на случайна близост в резултат,
на което думата се осмисля. Термина табу се използва и като етнографски и
лингвистичен термин. Тълкуването му като етнографски термин означава религиозна
забрана при първобитните хора, налагана за избягването на враждебни появи на
свърхестествени сили. Тази забрана се отнася до общуването с култово значими
предмети и служители на култа, и до убийството на животно, което е покровител на
рода. За ранните стадии в развоя на човечеството е характерна култовата представа за
природната връзка между предмета и неговото название. В резултат предмета и
думата се отъждествяват. От тук протича и вярата в магията на словото – словесно
табу. То е забрана да се употребяват названията на определени предмети и явления.
Второто значение е забрана да се употребяват определени думи. Забраната е
предизвикана от исторически, клутурни, емоционални фактори. В това тълкуване на
термина табу, то е възможно да се среща във всички степени в развоя на обществото и
културата. Езиковото табу е свързано със забраната да се произнасят названията на
дадени предмети и явления.
Думата ефемизъм – дума или израз, които замествата думите табу, замества
грубите, неприличните думи.