22. ОНОМАСТИКА
Ономастиката е дял от езикознанието, което изучава собствените имена в езика. С
термина ономастика се назовава лингвистичната дициплина, изучаваща собствените
имена, а също така се означава съвкупността и системата от собствени имена в даден
език. Една от езиковите универсанти е, че във всеки език има собствени и нарицателни
имен И едните и другите са единици от речниковия състав на езика.
Собствените имена притежават известни особености в сравнение с нарицателните .
Нарицателните имена по пътя на конкретните са представени, а собствените имена ги
индивидуализират.
По произход собствените имена са вторични, тъй като най-често те се образуват от
лексикални единици или от подгрупи собстнени имена.
Преминаване на нарицателните имена в групата на собствените и обратно.
Пример: Голяма част от местните географски названия в българския език са
образувани от нарицателни имена.
Село Баня, Старо село, Ново село
Голяма част от женските лични имена от езика са от названия на растения и цветя.
Пример: Роза, Маргарита, Детелина
За обратния процес собствените имена преминават в нарицателни имена.
Названия на физични единици по името на техните откриватели: Ом, Ампер
Използването на имената на литературни герои за назоваването на определени
човешки качества:
Дон Жуан, Бай Ганьо, Дон Кихот
Название на марки алкохол на мястото на тяхното производство – Бордо, Малага.
Изучаване на нарицателни имена от лингвистична гледна точка е предизвикано от
факта,че те отразяват политичните особености на българския език и техните диалекти,
освен това в собствените имена намира отражение лексикалния състав. Срещат се
корени на думи, които са изчезнали от българския език, а се срещат в други славянски
езици.
От извън езикова гледна точка собствените имена се изучават, тъй като те носят
информация от различни сфери на материалната и духовната култура на народа.
Много от имената са свързани с народни вярвания, предания, исторически събития.
В ономастиката имя два дяла: топонимия и антропонимия.
Топонимията е дял от ономастиката, който изучава местните географски названия.
С термина топонимия се назовава и съвкупността от топонимите в землище на дадено
селище, район или страна. В теоретичен план топонимията анализира съвкупността и е
отразена в информацията.
Тя търси общите закономерности за названия, развитие. В топонимията се побират
няколко дяла, тай като са значително разнообразни и това намира различие в техните
названия.
В топонимията са следните дялове:
– хидронимия – название на естествените водни обекти (изучава води, реки);
– оронимия – изучава названията на сухите географски обекти – равнини, плата,
хълмове, планини;
– ойконимия – изувача названията на населените места.
Антропонимията – дял от ономастиката, изучаващ възникването и развитието,
географското разпространение на собствените имена на хората в дадено селище, район,
страна.
Антропонимията изучава личните, бащините, фамилните, родовите и прякорните
имена. Антропонимната система на всеки език е много специфична – при нейното
формиране голяма роля играят извън езиковите фактори. По тази причина
антропонимните системи и родствените езици се различават едни от други. По своя
произход личните имена се делят на: домашни и чужди. За българския език домашните
имена са тези от прабългарски – Крум, Кубрат, Тервел. Друга група са имена от
славянски произход – това са сложните имена – Радослав, Светослав.
Най-голям брой чужди лични имена навлизат в българския език с приемането на
християнството. По произход те са еврейски и гръцки. Системата на лични имена
постоянно се променя, едни имена отпадат, други навлизат.