23. и 24. СИНТАГМА И СИНТАКСЕМА.
I . СИНТАГМА .Системи на синтагма се определят в съчетаването на 2 или няколко
лексеми, разположени в линейна последователност една след друга в потока на речта.
В синтагмата се реализират интонационните конструкции на дадения език.
Синтагмата се разчленява на ритмични групи, обединени от едно ударение.Това е
синтагматичното ударение. Синтагмата обединява думи, свързани по смисъл.
Основното средство за разчленяване на потока на речта на синтагми е паузата .И
целостта на синтагмата се постига чрез възможността да има паузи вътре в нея.
Различават се 2 вида синтагми:
-предикативни;
-непредикативни.
1.Предикативни синтагми са тези, в състава на които има включено сказуемо. В този
тип синтагми най-важното отношение между членовете на синтагмата ,е между
подлога и сказуемото, като е налице задължителна връзка с времето и наклонението.
Времевите отношения могат да бъдат установени само в речта.
Връзката между подлог и сказуемо е свързана също така и с наклонението, коено
представлява модална категория- а именно дали е твърдение, отрицание, заповед или
пожелание.
Предикативната връзка между подлога и сказуемото се свежда до това, че сказуемото
се съгласува с подлога по лице и число- и изборът на формата на сказуемото зависи от
подлога. Напр.: птицата лети; птиците летят.
При такъв начин на връзка подлогът е главна дума, а сказуемото-подчинена. Освен
това, в някои езици са разпространени изречения, в които няма подлог, но действащото
лице е изразено ясно чрез формата на сказуемото. В такива случаи подлогът е
факултативен (незадължителен) член на изречението.
2. Непредикативните синтагми се делят на:
-атрибутивни;
-обектни;
-релативни.
а) Атрибутивни синтагми.В тях определящият член назовава някакъв признак на
определяемата дума, независимо от категорията „време” и „наклонение”. (зелена трева;
синьо небе; червена ябълка ).Определяемата дума е съществителното име, а
определящата е прилагателното име.
б) Обектни синтагми.
( пиша роман ; рисувам картина; пия кафе).
Определящият член е обектът (допълнението), а определяемият е глаголът в ролята
на сказуемо.
в) Релативни синтагми.
(разказвам интересно; говоря бавно; живея наблизо)
Определяемата дума е глаголът в ролята на сказуемо, а определящата назовава
признак на определяемото.
Формите на подчинителна връзка между членовете на синтагмите са:
-съгласуване;
-управление;
-прилагане.
Съществуват подчинителни и съчинителни връзки. По своята структура
словосъчетанията (синтагмите), в които има подчинителна връзка са много по-
многобройни, докато съчинителните словосъчетания са отворени. Синтагмите с
подчинителни връзки са затворени. Броят на влизащите в състава им компоненти е
ограничен- състои се от 2 лексеми и едната от пълнозначните думи е основната
(център на словосъчетанието), а втората дума е зависима от първата.
•Съгласуване- такъв тип подчинителна връзка, при която главната дума изисква
зависимата да бъде поставена в същите граматични форми-т.е. грамемите от главната
дума се повтарят в подчинената.
Напр.: ти пишеш – главна дума (лице,число)
книга палто
↓ ↓
нова книга ново палто
При съгласуването флексията на главната дума предопределя флексията на
зависимата. Връзката е чисто граматична и ако се знае формата на главната дума,
може да се определи и формата на зависимата. Съгласуването, като вид подчинителна
връзка, се наблюдава между подлога и сказуемото и при изразяване на атрибутивните
онтошения.
В атрибутивните словосъчетания (синтагми) главна дума е съществителното име – тя
изразява предметност. Граматически зависими са прилагателните имена,
местоименията, числителните имена, и причастията.
Причастията са неспрегаеми глаголни форми, притежаващи свойства на глагола и
свойства на прилагателните имена.
•Управление- такъв тип подчинителна връзка, при която доминиращият компонент
изисква поставянето на зависимия компонент в определена зависима форма, при която
изменението на формата на зависимата дума не води до изменение на определяемата
дума.
Например: доминираща зависима
чета книга
четеш
В индоевропейските езици управлението се открива преди всичко в присъединяването
към доминиращата дума на словоформа на съществителното име или на местоимението
с предлог в определен косвен падеж.
Например: в славянските езици преходните глаголи изразяват действие, което се
разпространява непосредствено върху обект и съществително име, трябва да се постави
във винителен падеж. А преходните глаголи с отрицание управляват словоформи в
родителен падеж.
Доминиращ елемент може да бъде всяка пълнозначна дума, но най-широка връзка на
управление има глаголът.
Има остатъци от падежно управление в българския език (форми на местоименията,
граматически свързани с глагола).
Напр.: Казвам му.
Говоря ти.
Гледам го.
Или пък: Гарван гарвану око не вади.
Всекиму драг, на себе си враг.
•Прилагане- такъв вид подчинителна връзка, при която формата на подчинения
компонент на словосъчетанието не зависи от доминиращия и не се подлага на никакви
изменения. Прилагане се наблюдава в релативните синтагми. Подчинената дума се
свързва по смисъл с главната дума. При прилагането, думите се свързват в определена
последователност и в релативните синтагми се съчетават глагол (в ролята на сказуемо)
с наречие (в ролята на обстоятелствено пояснение).
I I . СИНТАКСЕМА .
В основата на синтаксиса и в историята на лингвистиката, винаги е била теорията за
изречението. По това- какво определение се дава за изречението, може да се определи
каква е насочеността на една или друга лингвистична школа.
На всички езици хората общуват с изречения, с които се предава завършена мисъл,
съобщение. Чрез него се осъществява комуникация.
Синтаксисът се определя като учение за свързаната реч.Това е учение за
словосъчетанията- това са единици, по-висши от думата и от устойчивите
словосъчетания.
Синтаксисът изучава свързаната реч , когато е на лице свободна комбинация от
лексикални единици в рамките на словосъчетанието или изречението.
Но основната единица при изучаване на синтактичната система на езиците, е
изречението . Посредством изречението се осъществява комуникативната функция ,
изразява се мисълта. Синтаксиса заема въпроса за отношението между изречението и
съждението.
От смислова гледна точка изречението се характеризира с относителна завършеност
на предаваното от него съобщение-т.е. изречението е една затворена система,
елементите на която са структурно организирани с помощта на определени езикови
средства. В изречението, със свои елементи, са представени всички езикови равнища.
Основните признаци, с които се характеризира изречението са:
1.Предикативност – признак, предполагащ предикативно отношение между двата
основни компонента на мисълта. Единият е предмет на мисълта –на съобщението (за
него се предава информация), а чрез втория се съобщава нещо за първия.
Предикативността като основен признак на изречението съотнася информацията към
действителността- формира изречението като единица. Тя противопоставя изречението
на всички останали единици, с които се занимава синтаксиса.
Ако вземем примерите: „летяща птица”, „полет на птица”, „птицата лети”- те са
обединени от инвариант на съдържанието. Само в „птицата лети” е налице
предикативност като основно функционално качество. Предикативността е свързана с
категориите „наклонение”, „време” и „лице”.
От граматическа гледна точка предикативността изразява подчинително отношение,
наблюдаващо се между подлога и сказуемото. Това отношение възниква във времето и
във връзка с категорията „наклонение”.
Предикативното отношение в изречението съставлява ядрото на съобщението .
2.Признак „модалност”. Това е семантична категория, изразяваща различните видове
отношения на изказването към действителността, а също и видове субективна
информация на обекта на съобщението.Модалността е езикова универсалия. Тя е
присъща на всички езици и е една от основните характеристики на естествения език.
Към сферата на модалността се отнася противопоставянето на изказванията според
характера на тяхната комуникативна цел ( потвърждение, въпрос, подбуда,
противопоставяне по признака „потвърждение-отрицание”, при градацията в
отношенията „реалност-хипотетичност-нереалност”). Чрез модалността се предава
различната степен на увереност на говорещото лице в достоверността на формиращата
се у него мисъл за действителността.
Различават се обективна и субективна модалност.
а) Обективна модалност-задължителен признак на всяко изказване; категория,
формираща изречението като предикативна единица. Обективната модалност изразява
отношението на изказването към действителността в плана на реалността.
Основно средство за формирането на модалността е категорията „наклонение” .
б) Субективна модалност-предава отношението на говорещото лице към изказването.
Тя е факултативен признак на изказването, за разлика от обективната модалност.
3.Интонация. Оформя изречението като завършено съобщение, като синтактична
цялост в потока на речта. Зависи от съдържанието на изречението и от целта на
изказването. Чрез интонацията говорещото лице може да промени смисловото
съдържание на едно и също изречение.
Интонацията изпълнява следните функции в изречението:
а) Оформя изречението като синтактична единица.
б) Изразява емоционалната страна на речта.
в) Изразява оценъчно и модално отношение към действителността.
Пълнозначните думи,влизайки в състава на изречението, в зависимост от граматичното
значение и от отношението на думите едни с други, изпълняват функциите на
различните части на изречението. Тези функционални значения придобиват части от
изречението.Извън изречението придобиват лексикално и граматично значение.
В традиционния синтаксис има главни и второстепенни части на изречението.
•ГЛАВНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО- са подлог и сказуемо. Те образуват
предикативната основа на изречението. Подлогът е граматически независимата
част на изречението. Изразява се чрез съществителното име и чрез местоимението. В
ролята на подлог е този, който извършва действието. Подлогът се свързва със
сказуемото чрез съгласуване. Напр.: Ученикът разказва.
Те пеят.
Сказуемото е такава част от изречението, граматически зависима от подлога, но в
изречението като цяло става негов център.
•ВТОРОСТЕПЕННИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО са:
– определение – посочва признак на определяемата част на изречението. (Чета
интересна книга);
– допълнение – предава предметно-процесоални отношения. (Напр.: Разказвам
приказка. Пиша писмо.);
– обстоятелствени пояснения – с тях се изразява характеристика на действията,
условията и начина на действие. Предават се чрез помощта на наречие (бързо,
близо, бавно, далеч). Напр.: говоря бързо , ходя бавно (Как?), дойдох навреме
(Кога?)