25. Графема, видове графеми
Отношение между графика и правопис
Между старобългарската и новобългарската графика липсва приемственост.
Идеалното отношение между звук и буква предполага: 1) на всеки звук отговаря една и
същта графема; 2) да няма графема без звукова стойност и звукове, за които азбуката да
не разполага с букви; 3) буквата да означава звук, но не и звукови съчетания. Графиката
установява не само звуковото значение на буквите, но и условията за употребата на
отделните графеми. Тя представя няколко възможности за писане, а правописът избира
само една от тях. Българската фонемна система се състои от 45 звука, отбелязващи се с
30 графеми. Вокалите са 6, но се предават с 8 букви. За 39 консонанта има 22 букви.
Видове графеми в българската азбука
· еднозначни – при всички условия съответстват на един и същ звук, а в редки
случаи, когато са трифтонични, на точно определено звукосъчетание (щ – шт).
Графема без звукова стойност е “ь”.
· многозначни – имат различна, но не и произволна звукова стойност. Изборът на
буквата и нейният звуков ответ се мотивира от:
1) фонетична позиция: в зависимост от обкръжението се употребяват графеми за
означаване на шумовите съгласни. Те предават двойка съгласни, намиращти се в
опозиция по твърдост – мекост или звучност – беззвучност. Пример: г – гол, г`ол. За
отбелязване на косонантите графиката ни разполага с “архиграфеми”, с чиято помощ
обобщено се фиксират корелативни фонеми.
Качеството палаталност се сигнализира от следващата фонема ю, я, ь (луд, лют).
Асимилация и краесловно обеззвучаване действат без изключение. Трудност има при
писането. Тогава се извикват сродни думи (мед/т – меден, медник).
Фонетичната позиция обикновено анулира многозначността на ю, я. С тях се предава
ютувано у или а в началото на думата или след гласна. След съгласна ю, я означават у,
а и показват, че звукът пред тях е палатален (люляк).
2) място в морфемата / положение спрямо морфемната граница: обикновено с дж се
предава монолитен звук (джоб), а на границата между две морфеми – звукосъчетание
от две фонеми д и ж (надживях).
3) граматическата натовареност на морфемата: граматическото значение на морфемата
диктува звуковата стойност на буквата. Пример: независимо от еровия гласеж на
членнта морфема за същ. имена от м.р., тя се означава с графемата а, когато
предходната съгласна е твърда (брега, моста).
Правописни принципи
Морфологичен – морфемите винаги имат един и същ графичен израз, независимо от
промените, настъпили вследствие звуковите закони. Фонемите в слаба позиция не се
отразяват и това дава възможност думата да ориентира към съдържанието си и към
лексикалните си връзки (-каз-: доказателство, изказ, казвали, разказ).
Морфологичният принцип определя и изписването на двойка съгласни (беззащитен).
На този принцип е основан и правописът на и край гласна (ратай – ратаи). Тук и се
свързва с граматическото значение. Морфологичният принцип осигурява еднообразие и
устойчивост на писмената практика, улеснява правилното разбиране на значението на
думите и отношенията между тях.
Фонетичен – базира се на изискването “Пиши, както говориш”. Позиционните
изисквания се отразяват и с графеми се отбелязват реално произносими звукове (цвят,
но цъфтя). За да се устрои един правопис на базата на фонетичния принцип,
необходимо е да има единне правоговор. В българското езиково землище има много
диалекти. С фонетичния принцип се премахва връзката между думи с един корен и
между формите на една и съща дума. В следствие от погрешно овладени правоговорни
норми ще се греши и в правописа.
Традиционен – не се обуславя от съвременния изговор, а се държи сметка за
писменната форма на лексемите в миналаото от развитието на езика. Различията между
звуковия облик и графичния израз са големи (Георги [Г`орги].
Семантичен – определя изписването с главна буква на собствените имена; на думи,
носещи идейно-емоционален заряд или уважение; полуслято писане на сложни
прилагателни или наречия, частите на които са близки, еднакви или противоположни
по значение (ситно-ситно, кажи-речи, иди-дойди); на скрито сравнение (очи-череши);
на сложни съществителни, вторият компонент на които представлява уточнение.
Правописът на сложни думи – подчинителната връзка в частите на сложното съчетание
изисква слято писане (научноизследователски). Съчинителна връзка обуславя
полуслятото писане (българо-руски). Правилото за членуване на имената от м.р., ед.ч. с
пълен член е свързано със синтактичната им служба в изречението. Тук има нужда от
корекция – правилото е създадено през Възражданета изкуствено.
Символичен – в нашия правопис е застъпен много слабо (и – съюз; й – кратка форма на
личното местоимение ж.р., дателен падеж). С графичното уточнение се цели
премахване на омонимията. Въпреки наличието на много омографи в българския език
(вълна, коса, пара), в обикновената писмена практика не е приета употребата на акцент
като различителен знак.
Еднине правоговор – редица правописни гршки се дължат на неправилен
правоговор. На диалектни навици се дължат грешките:
· поради редукция
· пренебрегване на йотацията
· изоставяне на мекостта при членуване на същ. имена от м.р. и на глаголните
окончания
· изпускане и вмятане на съгласни
· употреба на шумови и съскащи съгласни
· отклоненията при ятовия преглас и етимологично а
25. 1 ИСТОРИЧЕСКИ РАЗВОЙ НА ПИСМОТО
Откриването на писмото се смята за едно от най-великите изобретения на
човечеството. То помага на хората да общуват по между си и в случаите, когато
общуването с помоща на езика е затруднено или невъзможно. Основните пречки за
общуване със звуковия език са пространството и времето.
Първият исторически тип писмо е пиктографията – това е картинно писмо. Знаците
на пиктографското писмо се наричат пиктограми.
Представляват схематични рисунки, изобразяващи предмети, явления от
действителността. Пиктограмите са били рисувани по пещерите, по камъните, с
помоща на пиктограмите нагледното, конкретното намира прияко изражение, разчита
се лесно, но с пиктограмите не могат да се предадат по отвлечени понятия. Не могат да
бъдат изобразени и няма гаранция, че ще се разчета. Пиктографията не е свързана със
знаци и следователно не се нуждае от специално обучение. Чрез пиктографията не се
предават формите на езика и по тази причина пиктограмите са удобно средство за
общуване между различни племена.
С течение на времето пиктографията се заменя с по-съвършенни писма, тъй като
съчетаването на няколко пиктограми предава съдържание на изказването, но не може
да предаде формите на думите, тяхното звучене, и колкото е по отвлечено
съдържанието на едно изказване е по-трудно да се предава със средство на
пиктограмата. Пиктограмата е установен знак. Днес пиктографията не се използва като
основен тип писмо. Пиктограми се използват при рекламите, пътни знаци, гербове.
Второ идеография (логография) – писмо на понятията, чрез идеограмите се предават
понятията, които възникват в съзнанието на човека и изискват съответното
изображение в писмен вид. На определен етап от развоя на писмото едни и същи
пиктограми са изразявали и пряко и преносно значение. Ако пиктограмата изобразява
предмета, то идиограмата означава значение на думата. Със своята форма идеограмата
не трябва да напомня за външно сходство с някакъв предмет. Тя се превръща в основен
знак и престава да бъде изображение на предмета.
Предимствата на идеографското пред пиктографското писмо са:
1.Идеографското писмо предава достатъчно пълно и точно съдържанието на всяко
словесно съобщение, независимо от степента на неговата абстактност.
2.Пиктографията предава и елементи от структурата на изказването – граматически
форми, речников състав, словоред.
3.Идеографското писмо използва фиксирана съвкупност от знаци, които се изписват
по строго установен начин.
С развитието си идеографията се превръща във все по-съвършена система от
графични знаци, с които може да се предаде не само лексикалния състав на езика, не
само думите, а и техните части – морфемите. Такова писмо е китайското – най-
разпространеното идеографско писмо. Неговата история е от повече от 25 века.
Основните знаци са йероглифите. В многотомните речници на китайски език се
съдържат повече от 40 хиляди, а новите повече от 5 хиляди йероглифи.
Трето фонографското писмо – вид писмо графичните знаци, на което отразяват и
предават или отделни звукове или съчетания от звукове (сричково писмо). Сричково е
финикийското писмо, но истинско фонографско писмо това са азбуките, в които има
графични знаци и за гласните и за съгласните.
Предимствата на фонографското пред идеографското писмо са:
1.Броят на изпозваните графични знаци се съкращава стотици пъти и ако развитото
идеографско писмо наброява няколко десетки хиляди знака, то съвременното
фонографско писмо използва няколко десетки букви.
Фонографското писмо осигурява точност не само на съдържанието и изказването,
но и на елементите от всички равнища на фонемен състав, морфологични елементи.
Сричково е и писмото в японския език. Съвършенни идеограми са цифрите и
аритметичните знаци. Тези цифри, които са известни като арабски са измислени от
индийците.
Първията тип буквено писмо, в което има знаци и за гласните и за съгласните това е
гръцкото писмо. Гръцката азбука е създадена на базата на финикийската, в която има
знаци само за съгласните звукове. Те пригаждат някои от буквите за изразяване на
гръцките гласни.
Българските азбуки са два вида: глаголицата (Константин Кирил) и кирилицата
(Климент Охридски).
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ОРТОГРАФИЯТА
Ортографията е научна дисциплина, представляваща съвкупност от норми и
правила за употребата на буквите, за азбуката, при изписване на думите и техните
форми. Ако азбуката беше съставена на принципа – броя на буквите да отговаря на броя
на звуковете в езика, то въпроса за ортографията като научна дисциплина би отпаднал.
Няма идеални азбуки.
Правилата за предаване на звуковете в рамките на думите и морфемите:
Фонетичен принцип, изразява се от формулата пише се така, както се чува, т.е.
думите се изписват според тяхното произношение – дом, вир. Буквите са употребени в
съответствие с произношението. Фонетичният принцип, по отношение на гласните е
застъпен в белоруския език, а по отношение на съгласните в сърбохърватския език.
Фонетичният принцип не е основен принцип в нито един език.
Морфологичен принцип – свежда се до еднаквото изписване на една и съща
морфема, независимо от това в каква степен се променя нейното произношение.
Пример: ходя – раз-ход-ка
В средата на думата има асимилационни процеси.
Пример: кораби
корабче [е]
кораб [п]
Исторически (етимологичен) правопис – основава се на това, че в писмената форма
на езика се отразява отминал етап от неговия развой. Начина на изписване на думите не
отговаря на начина на произнасяне. Много важна роля в историческия правопис има в
английския език.