28. ИНДОЕВРОПЕЙКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
Заедно с останалите славянски езици българският език принадлежи към едно
голямо семейство от родствени езици, които се говорят в различни области на земното
кълбо. Тези езици носят името и н д о е в р о п е й с к и. На индоевропейски езици
говорят около половината от всички хора на земното кълбо.Терминът”индоевропейски”
е изкуствено създаден въз основа на факта, че почти в цяла Европа, а също и в голяма
част от Индия още от древността се говорят езици, принадлежащи към това езиково
семейство.
Прародина е територията, на която се е говорел съответният праезик. За
прародината на редица езикови групи или семейства съществуват различни хипотези.
Например индоевропейската прародина е била локализирана отначало в Азия, сетне в
различни части на Европа, а на последък някои учени я пренасят в област южно от
Кавказ.
Езиковото семейство обикновено се разделя на групи родствени езици.Например
в пределите на индоевропейското езиково семейство такива групи са славянската,
балтийската, германската, келтската, италийската, романската, иранската, индийската.
В някои случаи отделни езици са приравнени към групи, напр. гръцкият, арменският,
албанският. По-малка класификационна единица представлява подгрупата.Например
източна, западна, южна подгрупа на славянските езици; западна, северна, източна
подгрупа на германските езици; гало-романска, итало-романска, иберо-романска,
балкано-романска подгрупа на романските езици. Родството на езиците, включени в
дадена група(подгрупа), е много по-близко от родството на същите тези езици с
езицити от друга група(подгрупа).Въз основа на такива съображения в кръга на
индоевропейските езици се различават няколко езикови групи:
1. Славянски езици.Славянската езикова група се дели на три подгрупи: южна,
източна и западна.
Южнославянските езици.Една от трите групи славянски езици, а именно
южнославянската, се говори на Балканския полуостров.
Южнославянските езици са: български, сърбохърватски и словенски. С т а р о б
ъ л- г а р с к и я т е най-старият писмен език на славяните. Известно време той е бил
използван за писмен език и на другите славянски народи – руси, чехи (моравци) ,сърби,
хървати, словенци. Сърбите и хърватите, на брой около 14 млн. души говорят един и
същ език-сърбохърватски. Сърбите си служат с кирилица, а хърватите с латиница. С л о
в е н с к и я т език се говори от около 2 млн. души в Словения, най- западната част на
Балканския полуостров, в Югоизточна Австрия. Главният център на Словения е гр.
Любляна.
Източнославянските езици са руски, белоруски и украински. Преди 6-7 столетия
те са съставяли един език- староруски. По-късно поради различната на
източнославянските народи староруският език се е развил в три самостоятелни езика.
Украинският език се говори от около 40 млн. души в Украинската ССР, а Белоруски от
8 млн. в Белоруската ССР ( със столица Минск ).
Руски е роден език на повече от 130 милиона души, които живеят главно в
пределите на РСФСР. Освен това той е международен език на народите в СССР.
Значението на руски език се увеличи особено разпространен в социалистическите
страни и придобива ролята на международен език.
Западнославянските езици се говорят в Централна Европа. Те са :полски с
кашубски, чешки и словашки, горнолужишки и долнолужишки. Полски се говори от
32½ млн. души. Неговите най- стари писмени паметници датират от XIV в. Близък до
полския е кабушкият език (или диалект), който се говори от около 150 000 души,
обитаващи западно от Гданск. В пределите на Чехословакия се говорят два близко
сродни езика: чешки и словашки; и двата са признати за официални. Чешки се говори
от около 10 млн. души, а словашки- от около 4 млн. души, които живеят в източната
част на страната (главен център Братислава). Най- старите писмени паметници на
чешкия език датират от XIII в.
В пределите на Германската демократична република в областта Саксония и по
горното течение на р. Шпрее на югоизток от Берлин се говорят от около 80 000 души
два особени славянски езика- горнолужишки и долнолужишки. Лужичаните са
двуезични: те говорят немски и лужишки. Към западнославянските езици са
принадлежали също полабският език, който се говорел по течението на р. Елба и е
отмрял към средата на XVIII в. , както и словинският, който е отмрял неотдавна.
2. Балтийски езици. Днес се говорят два балтийски езика: литовски- от около 2,5
млн. души в Литовска ССР, латвийски – от около 2 млн. души в Латвийската ССР( със
столица Рига). Писмените паметници на тия езици датират от XVI в. Към тях
принадлежи и старопруският език, който се е говорел от обитателите на Прусия и е
отмрял към края на XVII в.
Балтийските езици стоят най- близо до славянските езици. Обикновено те се
свързват в една обща група- балтославянски езици.Голямата близост на балтийските
езици личи добре в лексиката, фонетиката, морфологията и
словообразуването.Главната отлика във фонетичната структура на балтийските езици
се състои в следното: на славянското о съответствува в литовски а ; краесловските
съгласни са запазени в балтийски, но са изчезнали в славянските езици; на литовските
съгласни к и g съответствуват в български ч и ж , когато стоят пред е и (т. нар. първа
палатализация). Ето някои примери из областта на лексиката на литовския език:
akis = око, очи naktìs = нощ
aštrūs = остър sèdéti = седя
barzdā = брада stenù = стена
duktē = дъщеря trŷs = три
dūšia = душа viĨkas = вълк
keturi = четири žĕmê = земя
Mésa = месо žiemà = зима
3. Германски езици. Германските езици се делят на три групи: западна, северна и
източна.
Към западногерманската група спадат немски, холандски, английски и
фризийски.Днешният немски произлиза от старовисоконемския език, чиито писмени
паметници датират от XIII доXI в. Немски език говорят около 90 млн. души, обитаващи
ГДР, ГФР, Австрия и отчасти Швейцария.
Холандски се говори от 13 млн. души в Холандия. Съвсем близко родствен с него
е фламандсият език, който се говори от около5 млн. души главно в Белгия, а отчасти и
в Северна Франция.
Английският език, който се говори днес във Великобритания, САЩ, Канада,
Австралия, Нова Зеландия и другаде е един от най- разпространените езици: той се
говори от около 350 млн. души.Днешният английски произлиза от староанглийския
език (V-X в. ), който е бил пренесен в Англия през V в.от н. е., когато някои германски
племена са се преселили от европейския е фризийският език, на който днес говорят
няколко десеткихиляди души по бреговете на Северно море, в Холандия и
Северозападната част на ТФР.
Северногерманските или скандинавски езици са: шведски, датски, норвежки,
исландси и фарьорски. Те са произлезли от един общ скандинавски германски език, на
който са написани скандинавските т. нар. рунически надписи, най-старите от които
датират от III в. от н. е. Шведски говорят 9 млн. души, датски- 5 млн., норвежки – 4
млн.
Към източногерманската група спадат няколко езика , които днес вече са
отмрели. Най- важен от тях е готският, който поради древността на писмените си
паметници(IV в. от н. е. ) има голямо значение за сравнително –историческото
езикознание.
Една от най- характерните черти на фонетичната структура на германските езици
е т. нар. първо изместване на съгласните, т. е. Индоевропейските съгласни b, d, g са се
изменили в p, t, k, индоевропейските p, t, k- във f, p, h и т. Н.
4. Келтски езици. Келтските езици се делят на три групи: гаелска, бритска ( или
бритонска) и галска.
Към гаелската група принадлежат ирландски, шотландски и манкски. Най-
старите писмени паметници на гаелската група са т. нар. „огамски” надписи, които
датират от IV в. от н. е. Ирландски е най- важният келтски език. Днес той е
официалният език на държавата Ейре. Ирландски е засвидетелствуван писмено от VIII
в. от н. е.;Шотландски се говори днес от около 140 000 души, които обитават
Шотландия (Северна Англия), а манкски- на остров Ман, разположен между Британия
и Ирландия.
Главният представител на бритската група е бретонският език , който се говори от
около 1 млн. души, жители на полуостров Бретан в Западна Франция. Почти всички
бретонци са двуезични: те говорят бретонски и френски. Бретонският език постепенно
се измества от френски: той не е официален език, а се говори главно от селското
население на областта.Към същата група принадлежат още уелски, който се говори от
около 950 000 души в южноанглийската провинция Уейлз, а също и корнуълски,
отмрял през XVIII в.
Езиците от галската група са отмрели отдавна.
Келтските езици са претърпели доста много промени, поради което родството на
ирландски и български може да се определи само въз основа на сравнително-
историческия метод. Ето някои сродни ирландски и български думи, при които обаче
родството едва личи поради съществени фонетични промени, които са се извършили в
историята на ирландския език:
bean = жена marbh = мъртъв
beo = жив muir = море
cethir = четири nua = нов
deas = дес-ен olann = вълна
lighim = лижа suan = сън
lion = лен uan = агне
5. Италийски и романски езици. Италийските езици са латински и оско-
умбрийски. Между латински и оско- умбрийски съществуват големи различия, тъй че
някои езиковеди са склонни да ги разглеждат като две отделни групи. Оскийски и
умбрийски са засвидетелствувани с ограничен брой писмени паметници. Те са се
говорили в Централна и Южна Италия, но още в древността постепенно са били
изместени от латински език. Латински е бил първоначално езикът на населението на
града Рим и неговите околности
Най- старият писмен паметник датира от VI в. пр. н. е. През средновековието и
почти до XIX в. Латински е бил използван като писмен език, особено като език на
науката в Западна и Централна Европа. Латинският език е оказал голямо влияние върху
много езици.В нашия език също има много заемки от латински език, които са
преминали главно като”културни думи” чрез руски, френски, немски и др. Такива думи
са например: адвокат, министър, операция, република, февруари, януяри и пр.
Ето някои думи , които са сродни с наши думи:
agnus = агне nox = нощ
barba = брада porcus = прасе
domus = дом sāl = сол
Faba = боб seco = сека
Frāter = брат sedeo = седя
grin = зърно soror = сестра
linum = лен sto = стоя
mare = море suo = шия
Nāsus = нос trēs = три
nix = сняг video = виждам
novas = нов vivus = жив
От латински език са се развили днешните романски езици френски, провансалски,
португалски, испански, каталонски, италиански, реторомански и румънски.
Френски се говори от около 60 млн. души във Франция и от части в Белгия,
Швейцария, Канада; освен това той се използва като втори език в бившите френски
колонии. В Южна Франция се говори друг романски език-провансалски, който някога
се е употребявал и като писмен език, но днес вече е изтикан от френски и се говори
само от части от селското население в Южна Франция.
Испански се говори от около 140 млн. души в Испания(30 млн.) и в Южна и
Централна Америка, а също и на Филипинските острови. В Североизточна Испания, на
Балеарските острови, а отчасти и в Южна Франция се говори друг един романски език-
каталонски.
Португалски се говори от около 100 млн. души в Португалия и Бразилия.
Галисийски, който се говори от около 2 млн. души в Западна Испания, се счита
обикновено за особен португалски диалект.
Италиански се говори от около 55 млн. души. Италианските диалекти се
характеризират с голямо разнообразие: те са доста различни един от друг.В една област
на Северна Италия и отчасти в Швейцария се говори един особен романски език,
наречен реторомански.
6. Румънски език. Румънски език се говори от около 20 млн. души. Румънски се е
развил под силното въздействие на българския език и затова в него има доста
български думи, и то из всички области на лексиката.
7. Албански език. Албанският език днес се говори от около 2,7 млн. души в
пределите на Албания и някои съседни области, както и на отделни места в Южна
Италия и Централна Гърция. Албански се дели на два диалекта- гегийски( северен ) и
тоскийски ( южен), разделени от р. Шкумби. Най- старите писмени паметници са от
XV в. Между другите индоевропейски езици албански стои най- близо до
балтославянската езикова група, обаче той е претърпял твърде много фонетични
промени, тъй че тая близост почти никак не личи. Ето някои сродни албански и
български думи:
dy = две pjek = пека
dhëmb = зъб tretë = трети
emër = име ujk = вълк
kohë = час vjerr = свекър
parë = пръв zjarr = жар
Албанската лексика съдържа доста романски, гръцки, български и турски думи.
8. Гръцки език. Един от най- старите езици на Балканския полуостров е гръцкият
език. Гръцкият език има най- дълга писмена история от всички други индоевропейски
езици. В неговата история се разграничават четири периода: критско- микенски (XVIXII
в. пр. н. е. ), старогръцки ( IX в. пр.н.е.-IV или VI в. от н. е. ), византийски ( от IV
или VI до XV в. ) и новогръцки ( от XV в. насам).
Староглъцкият език се дели на три главни диалекта: йонийско-атически; еолийски
и дорийски.
Една от характерните особености във фонетичната структура на гръцки език е
изчезването на индоевропейското s между гласни. Ето някои старогръцки думи, сродни
с наши думи:
daór = девер néos = нов
déka = десе-т nýx = нощ
dómos = дом oîs = ов-ца
lýkos = вълк steno = стена
myîa = муха treîs = три
На гръцки език говорят около 10 млн. души, от които около 8 млн.души в Гърция
и около 500 хил. Нао. Кипър.В миналото в Гърция се изполва два различни типа
гръцки език: народният език („димотики”), т. Е. Обикновеният говорим и писмен език,
който започва да се установява от XVIII в. насам, и изкуственият официален книжовен
език наречен „чистият език”. Днес вече е установено като официален народният език
( димотики).
9. Арменският език се говори днес от около 4,5 хил. души: в Американската ССР
(ок. 3 млн.), в някои съседни страни ( Сирия, Иран, Ливан, Турция ) идр.Арменският
език седели на две главни диалектни групи: източна и западна.Арменската писменост
започва от Vв. от н. е.
10. Ирански езици. Днес ирански езици се говорят в пределите на Иран, СССР,
Афганистан и отчасти в Турция и Ирак.На персийски говорят около 20 млн.души.
Персийският език е засвидетелствуван с писмени паметници още от VI и Vв. Пр. н. е.
11. Индийски езици. Днешните индийски езици произлизат от староиндийския
език. Най- старите индийски писмени паметници са т. нар. Веди, сборник от
религиозни химни и текстове; това е ведическият староиндийски език. Предполага се,
че Ведите са възникнали през втората половина на II хил.пр. н. е. От VI в. пр.н. е.
започва класическият староиндийски език, наречен санскрит. Най- характерната
фонетична черта на индийския ( и ирански)е, че трите индоевропейски гласни е, а, о са
се слели в една гласна- а. Ето някои староиндийски думи, при които добре личи
родството с нашия език:
daśa = десе-т duhitā = дъщеря
dama- = дом dvā = два
mámsa = месо himā = зима
nakt = нощ traya = три
nava- = нов avi = ов-ца
sad- = седя vrka = вълк
12. Отмрели индоевропейски езици
Хетският език е най- стариятписмено засвидетелствуван индоевропейски език.
Той се е говорел през II хил. пр. н. е. В Североизточна Мала Азия и е бил официалният
език на Хетската държава.
„Тохарските” езици са се говорели в Синцзян; това са два близко сродни езика,
наречени „тохарски А” и „тохарски Б”; те са известни от писмени паметници,
принадлежащи към VI-VII в. от н. е.
Миграциите на споменатите племена са станали сравнително неотдавна.Обаче
имаме сериозни основания да предполагаме, че подобни миграции са ставали и в
праисторическо време. С помощта на сравнително историческия метод се стига до
заключение, че славянските, балтийските, германските, келтските езици, латински,
гръцки, индийски и др.са сродни помежду си. Ако преди 25-35 века са съществували
славянски праезик, германски праезик, келтски праезик и пр., въз основа на езикови
съображения и археологически данни стигаме до заключение, че в още по дълбока
древност, приблизително преди 80-100 века, тия праезици са били съвсем близки
диалектни на един същ език и са произлезли от един общ език. Тоя общ език се
означава с термина индоевропейски език- основа или индоевропейски праезик. На тоя
праезик се е говорило на много по- малка територия, която наричаме прародина на
индоевропейските езици или прародина на индоевропейците, като с индоевропейци
накратко означаваме племе или група от племена, говорещи на индоевропейски език.