29. Етносите в България
Понятието „етнос” има гръцки произход.Преведено на български означава
народ.Етносите са исторически обособили се съвкупности от хора на определени
територии,говорещи общ език,с особености на култура и психика,с общо
самосъзнание.В някой случаи главна роля принадлежи на езика,в други
територията,трети –религията.
Тническите общности са динамични категории-едни от тях се обединяват в по-
големи групи,други се разделят на по-малки. Арменската общност в България
има отдавнашна история и свое развитие.Кои са арменците,кога и как са дошли
по българските земи, как живеят те сред нас-това са 3 съществени въпроса,на
които се опитваме да дадем отговор.Родина и отечество за арменците в чужбина
не са синоними.В повечето случаи за родина се приема мястото на раждане,в
конкретния случай България за арменците,родени тук,а Армения се
отъждествява с отечество.Древните българи се срещат с този народ още преди
1900 год.Тези връзки са не само на териториите на древна Армения и
България,но и в степите на северен Кавказ и Поволжието,в земите на Мала
Азия.Арменците се заселват на Балканите преди 1500 год.и оттогава
съжителстват с нас в мир и бран.Арменски заселници по днешните български
земи има още от V век.При разкопки край град Свищов са открити арменски
надписи от IV-V век от източните провинции на Римската империя.
Във Варна(Одесос)арменците са дошли преди 1000 г.Това са пришълци от
Крим,Бесарабия,Полша,чиито предци са от Шорот,Нахичеван, Вахреван.
Арменското население в България от поколение на поколение разказва предания
за факти и събития от живота на българските царски династии.Например цар
Симеон бил женен за Рабина-арменка,сестра на Георги Сурсувул,че техния син е
бил женен за арменската княгиня Мириам(Ирина)и това били родителите на
Борис II и Роман.Внукът на Самуил-Петър-Делян,бил управител на град Ани-
столицата на средновековна Армения.В периода XI-XII в.възникват павликянски
селища у нас,които постепенно се сливат с местното население. Установяват се
арменски грегориански колонии.По-късно,по време на Кримската война(1853-
1856),арменците са подложени на ужасни насилия.Следват години на гонения и
опожарявания,на организирани погроми срещу християнското арменско
население.През 1894 г.започва опустошаването на арменските земи.Две години
по-късно започват стълкновенията и кланетата.Унищожени са 300
хил.арменци.На 24.04.1915г са арестувани и убити стотици видни дейци на
културата и науката.След гръцко-турската война през 1922 год.започват нови
жестокости,довели до почти пълно унищожаване на арменското население в
град Измир.След 1894 г.арменските бежанци от Османска Турция се заселват в
България.Един от градовете,който приютява най-много от тях е Варна.Те
пристигат в пристанището превозвани безплатно с кораби.За тях границите на
България са отворени.По данни на английското благотворително дружество в
страната пристигат 50 хил.арменски бежанци.Освен във Варна те се заселват и в
Шумен, Добрич,Провадия и др.По сведение на Таквор Вартанян,председател на
арменската общност във Варна пристигналите по море в града арменци били
настанявани първоначално в местността Карантината.Там им е оказвана и
медицинска помощ.Арменската махала в града била разположена близо до
църквата.До нея се намирало и арменското училище.Църквата и училището са
опожарявани и след това възстановявани.В тежките години на геноцида вярата е
тази,която ги спасява,обединява и пази.Като ги посреща тук църквата им оказва
морална и материална помощ.Векове наред тя играе голяма роля в
културноисторическото развитие на арменците,основен стожер в запазване
тяхното религиозно и етническо самосъзнание.Училището е другия
фактор,който поддържа езика,езиковата култура и интереса към науката.Във
Варна и някой други градове на страната е имало арменски училища с обучение
до 7 клас.Те съществували до 60-те год.,след което изучаването на майчиния
език е факултативно.След 1990 год.въз основа Конвенцията за правата на
малцинствата отново е предвидено обучение на майчин език.Във Варна са
разкрити факултативни паралелки към училище „Св.Климент Охридски”.След
промените през 90-те год.във Варна е създадена „Варненска арменска
общност”,съществува арменска апостолическа църква при храма
„Св.Саркис”,женска благотворителна организация „Хом”.Печатът също играе
важна роля в живота на общността.Във Варна е излизал арменския вестник
„Надежда”, разпространявал се е и вестник „Армеец”.През 30-те год.на XIX в.в
Цариград в арменски печатници се издават „Рибният буквар” на Петър Берон и
др.книги.
От древни времена арменците са се занимавали с металообработване и
др.занаяти.Във Варна е имало много работилници и леярни.Аркадите при входа
на морската градина са изработени от каменоделеца Агоп Берберян.Браня
Хачмериян са основоположници на „Елпром”-Варна. Тук има известни лекари-
професор Капрелян е бил и ректора на Медицинския университет във Варна,а
също и юристи,съдии, композитори.Докато в началото на преселението
арменците са били изкусни занаятчии,следващите поколения се изявяват във
всички сфери. Те успешно се интегрират в съвременното общество както
поотделно,така и като общност.При това не се притесняват да признаят
произхода си,гордеят се с предците си,с името си,с богатата културна история на
народа си.При заселването си арменците са твърде разнородни по
произход,месторождение,имотно състояние, интелектуално равнище,социално
положение,семейно-родствени отношения.В България тке са обединени от
общата си трагична съдба-много от тях са изгубили близките си,но били
обединени от религията, езикът,училището,различните спортни
организации,фолклорът, семействата им.
На какво се дължи успешното интегриране в обществото?На историческите
корени и връзки между двата народа-арменския и българския,които са имали
обща трагична историческа съдба.И двата народа са християнски и в определен
период на национално- освободителните борби са си помагали и
сътрудничели.След геноцида арменците идват в една положително настроена
страна и са добре посрещнати.Успешното интегриране се дължи и на
националния им характер-те са добронамерени,миролюбиви,много работливи и
толерантни.В резултат на историческите връзки общата религия и
толерантността се е получило успешното интегриране на арменската общност в
българското общество и този процес продължава и в наши дни.
Традиции:
Арменците честват Рождество Христово на 6.01.Арменската апостолическа
православна църква отбелязва този голям християнски празник ден по-рано от
останалите православни църкви,които продължават да го честват през януари.В
един ден празнуват раждането и кръщението на Исус Христос.След края на
Божествената света литургия на 6.01. сутринта в църквата се извършва
водосвет,символизиращ кръщението на Исус,като във водата се сипва и
миро.Важен момент е избирането на кръстник.Най-често това е един от
дяконите.Той поема в ръцете си Христовия кръст и всеки,който минава,да си
вземе светена вода,целува кръста.Една от мабкото известни подробности е,че на
Бъдни вечер излизат от коледния пост,който е едноседмичен.Започва на 29.12 и
приключва на 5.01, веднага след края на предпразничната Света божествена
литургия.Малко след 19 часа се поздравяват с „Нека да е благословено
Богоявлението”.На вечерята не се пости,защото коледния ден вече е
настъпил.Тази традиция успява да се съхрани и до днес.Свещениците посещават
своите миряни,които ги канят да осветят дома им,за да бъде той благословен
през новата година,за здраве,за щастие и радост на стопаните.Духовниците
отправят благопожеланията си м продължение на 40 дни.
-Сватбени обичаи-
Оглеждането на родителите за снахи и зетьове все още съществува при
арменците.Имало е хора,наречени”пишираджи” което значи сватовници.Те
уреждали първите разговори между родителите на младите.Първо се срещали за
„връзване на дума”-хоск габ.Участват родители,няколко роднини,девойката и
момъка и се уточнява деня на годежа.На самия годеж характерна е почерпката с
различни видове сладкиши,бадемови специалитети,бонбони,ликьори или
вишновка.Присъстват много роднини,но най-важен гост е свещеникът.В средата
на стаята е поставена маса с наредените подаръци от годеника за годеницата и
обратно.Свещеникът поставя пръстените на годениците.Обикновенно те са
златни,на годеника со монограм или камък,на момичето-с рубин или диамант.От
този момент годениците имат право да се показват заедно в обществото и да
правят посещения на роднини.До датата на сватбата годеницата приготвя чеиза
си,а годеникът обзавежда общия им дом.На сватбата,младоженецът занася
подаръци на кумовете и ги взема,за да отидат заедно в дома на
булката.Обикновенно черковните венчавки се извършват вечер.В черквата
свекървата подарява златни бижута на снахата,а на младоженецът пръстен.Ако
синът е първороден или само един пръстенът се предава от баща на син.Обичай
е всички гости да отиват в удобен за тях ден,в продължение на цялата година и
да занесат подарък на младоженците.След сватбата младоженците отиват при
свекъра и свекървата,за да се научи снахата на реда в къщата и да се запознае с
навиците на младоженеца.
30