6. СЕМИОТИКА. ВИДОВЕ ЕЗИКОВИ ЗНАЦИ. СВОЙСТВА.
Семиотиката е научна дисциплина, която анализира същността и природата на знака,
свойствата на знаците и знаковите системи, което разглежда различните видове знаци и
ги класифицира.
Семиотиката:
– изследва отношенията между тях;
– създава обща теория за знаковите системи;
– изучава знаковата природа на естествените и на изкуствените езици.
Човек възприема действителността не само непосредствено, но и в значителна степен и
с помощта на различните видове знаци. Знаците изразяват важна роля в човешкото
общество и в живота на хората. Благодарение на знаците човек излиза извън рамките на
сетивно възприеманите явления. С помощта на знаците се преодолява пространството и
времето. Посредством знаците човек натрупва и предава разнообразна информация за
околната действителност. Знакът е носител на определена социална информация. Всеки
знак е свързан с определен вид човешка дейност, място, време и сфера на действие.
Единични знаци не могат да се срещат- всички знаци са елементи на една или друга
знакова система, а тяхната значимост се определя от свойствата на системата и на
другите знаци от системата. Знаци, които са свързани с еднакви функции и
предназначения образуват еднородни групи и се обединяват в знакови системи.
Колкото по- голям и разнообразен е броят на знаковите системи, използващи се в
дадено общество, толкова е по-висока степента на социалното развитие на това
общество.
Свойствата на знаците са:
1. Знаците са двустранни единици. В тях има:
– план на съдържание;
– -план на изразяване.
2. Знаците служат за предаването на информация и за общуване.
3. Знаците се използват и се създават само в обществото и за обществото.
4. Знаците отразяват обобщени предмети и явления от околната действителност.
Те не фиксират всяка отделна вещ, явление и свойство, а отразяват техните
еднородни съвкупности.
Що се отнася до външната страна на знаците, трябва да се отбележат следните
свойства:
1. Материалност . Знаците трябва да се възприемат от сетивните органи- т.е.
знакът трябва да се види или чуе.
2. Линейност . Знаците са разположени в линия във времето и пространството.
3. Възпроизводимост . Знаците се създават в процеса на общуване, а те
съществуват в готов вид и само се възпроизвеждат.
В езиковата система се обособяват 3 равнища:
1. Суперзнаково равнище- представено е от изречението.
2. Знаково равнище- представено от морфема- дума, словосъчетание.
3. Субзнаково равнище- представено от сричка, фонема.
Своеобразието на езика като знакова система се изразява в следното:
Основните знакови системи са предназначени за предаването на ограничена
информация, а езикът служи за предаването на информация, за оформянето на
мисълта и за предаването на емоционално психическо състояние.
Централната езикова единица е лексемата.
Кръгът на употреба на останалите езикови единици е ограничен. Езикът се
използва от човека във всички сфери на неговата дейност.
Другите знакови системи имат изкуствен характер и са възникнали в резултат на
договаряне. А езикът се създава постепенно и се е развивал в процеса на своето
функциониране.
Сосюр, който се смята за основоположник на лингво- семиотиката, смята,че
езиковият знак има означаемо и означаващо( означаемо- понятие, означаващо-
материална обвивка). Езиковият знак има 2 основни свойства:
1. Произволност на езиковия знак. Връзката, която обединява означаващото
(материалната обвивка) и означаемото (понятие, значение), е произволна. В
подкрепа на това свое твърдение Сосюр привежда примери от различните езици,
в които едно и също понятие се предава с думи, притежаващи различна
материална обвивка.
2. Линеен характер на означаващото. Всички езикови знаци, употребяващи се в
състава на други, по-сложни знаци, се разполагат в линейна последователност.
Именно фонемите се разполагат в линия в състава на морфемите, морфемите-
в състава на думите, а думите- в състава на изречението. Не можем да
произнесем едновременно няколко езикови знака- те се произнасят в линейна
последователност.