1. Категорията време изразява отношение на действието или резултат от действието към избран ориентационен момент. Това отношение може да бъде от предходност, едновременност, или следходност. Конкретната комбинация комбинация от действие, отношение, и ориентационен момент формира граматичното значение на отделните времена. Действие / резултат – отношение -> ориентационен момент Предходност на действие към сегашен момент – …

Нелични глаголни ф-ми (от учебника) 1. Деепричастието (не е причастие) – отглаголно наречие за начин, абсолютно неизменяемо: скачайки. В изречението се разглежда като обстоятелство за начин. 2. Отглаголни съществителни (глагол + наставка) – Вървеж, гърмеж, падеж, строеж; сеитба, вършитба, борба; екот, пукот, тропот. 3. Съкратен инфинитив – -> недей писа! 4. Причастията – 4 вида, …

I.Делението на лични и безлични – има връзка с категорията лице. Безличните глаголи нямат категория лице и залог. Безличните глаголи са неспрегаеми. 1. Безличните глаголи са : * състояние и природни явления: святка се, гърми се, вали, съмва се, мръква е, зазорява се … * Модални глаголи: има, няма, трябва, може – имат омоним личен …

Произход – те започват да се формират през 12 в. като етимологически т. нар. членна морфема води началото си от кратките енклитични форми на показателните местоимения. Успоредно с тази морфема не се развива неопределителна морфема, заради което за неопределена ние приемаме основната речникова дума The room/ a room – стаята (тази стая) / стая От …

2.при ж.р.-àокончанието „-и” –книга-книги 3.при ср.р. à”-е” море-морета;„-о”+а мн.Ч.-колело-колела;„-и”;”-у”+та мн. Ч. Шоу-шоута 4. изключение-„око”-очи ръка-ръце коляно – колена, колене рамо-рамена,рамене крило-крила,криле В старобългарския е съществувала категорията двойствено число, което сега вече не съществува. -В категорията число присъства така наречената бройна форма-студент-студенти ученик-ученици -плурария тантум (клещи,очила,финанси)-нямат ед. Ч. -сингулария тантум (човечество,студентство)-само ед. Ч

Категорията род е присъща на именните части на речта и на причастията.Те се изменят по род.Категорията род е възникнала отражателно принцип съобразно пола на лицата.Първоначално това е било лексикална категория присъща само на одушевените обекти после се е граматифицирала и обхваща и неодушевените.Родът при останалите имена е изцяло морфологична категория. 1.Родът при същ. има-2 фактора …

Българският книжовен език минава през следните етапи : 1. Най-старият е старобългарски език – няма нищо общо със съвременния освен лексиката.Възниква 9в-11в . За славянските народи той е като латинския за Европа. С много сложна фонетика. За основоположници се смятат Кирил и Методи. 2. Среднобългарски период – 12в-14в . Това е времето на Византийското робство. …

В българския език сказуемното определение (предикативно определение) е част на изречението, която пояснява подлога. Обикновено е в служба на прилагателно име (за разлика от обстоятелственото пояснение). Сказуемно определение има само ако има форма на спомагателния глагол “съм”! Мая е малка. Каква е Мая? Малка. (сказуемно определение) Открива се с някои от въпросите: какъв + е …

Сказуемо в българския език В българския език във всяко изречение има поне едно сказуемо: Аз купих мляко от магазина. Цар Симеон се възкачва на престола през 893 година. Тази стая е прекалено тъмна. В изречението функцията на сказуемо обикновено се изпълнява от глагол. Изречението е сложно, когато сказуемите са повече от едно. Просто и сложно …