1. Категорията време изразява отношение на действието или резултат от действието към избран ориентационен момент. Това отношение може да бъде от предходност, едновременност, или следходност. Конкретната комбинация комбинация от действие, отношение, и ориентационен момент формира граматичното значение на отделните времена.
Действие / резултат – отношение -> ориентационен момент
Предходност на действие към сегашен момент – мин св. вр.
Едновременност на резултат към минал момент – мин. предварително време
2. Форми – 9 времена йерархична подредба.
1. Сегашно време – със синтактична форма и полисемантична флексия, която изразява едновременно лице, число, време.
Живея – полисемантична флексия
Употреба :
– Бъдещи действия
– Минали действия
– А-темпорална (форми без време) – Слънцето изгрява от Изток.
2. Минало несвършено време – живеех ( -ех; -ях)
3. Минало свършено време – живях, (2 и 3 – прости минали времена)
4. Минало неопределено време – живял съм (резултативност)
5. минало предварително – бях живял
6. Бъдеще – ще живея / няма да живея
7. Бъдеще в миналото – щях да живея
8. Бъдеще предварително – ще съм живял (резултативност)
9. Бъдеще предварително в миналото – щях да съм живял
3. Опозиции
Относителност – Неотносителност
Неотносителните времена не а обвързани с момента на говорене. Относителните времена са ориентирани към минал или бъдещ момент.
Маркиран – Немаркиран член
Тази опозиция се неутрализира в категорията начин на изказване.
Резултативност – Нерезултативност.