Категорията род е присъща на именните части на речта и на причастията.Те се изменят по род.Категорията род е възникнала отражателно принцип съобразно пола на лицата.Първоначално това е било лексикална категория присъща само на одушевените обекти после се е граматифицирала и обхваща и неодушевените.Родът при останалите имена е изцяло морфологична категория.
1.Родът при същ. има-2 фактора семантика на името(от какъв пол е лицето) и 2-рия е формалния(на какъв звук завършва думата).Родът при същ.имена е лексикално-граматична категория тъй като думите от женски мъжки и среден род се противопоставят помежду си и по лексикално значение.
Мъжàжена учителàучителка
Столàмаса вдовецàвдовица
-когато същ. не са лица –при животните можем да имаме корелация.Използва се 1 дума (камила)(бръмбар) орел-орли сокол-соколица
При неодушевените обекти-действа формалния показател(на какво завършва)
М.р.-гласна (баща,съдия, чичо),Ж.р.-съгл.(нощ,пещ,свещ),ср.р.-и,у,ю(чужди думи)
-други изключения:когато имаме общ мъжко-женски род-доцент-доцентка при професии и при титли има мъжко-женски род.При другите имена морфологията е различна:м.р.-ф,и;ж.р.-а;ср.р.-о.
Род имат само числителните редни – първо, втори, трета. Местоименията имат род, но при личните род има само в 3л. единствено число. При всички останали рода е като при прилагателните.
Прилагателното приема рода на същ.