Приложението в българския език е второстепенна част на
изречението, която се отнася към групата на определенията.
Обикновено е съществително име, което се прилага безпредложно
към друго съществително име и го уточнява, като стеснява
обема на понятието, вложено в определяемото, характеризира го
с някоя непосочена в него страна.
В синтактичния разбор на изречението е прието приложението се
означава с две вълнообразни черти.
Видове приложения [редактиране]
В зависимост от синтактичните и семантичните условия, в които
се намира приложението, то бива няколко вида. В посочените
примери[1] определяемото ще бъде в курсив, а приложението — в
курсив + получер шрифт.
Приложения, които уточняват обхвата на понятието, което
играе роля на определяемо. Пишат се разделени с чертица.
Примери: министър-председател, съдия-изпълнител
Приложения, които посочват роднински и други връзки и се
употребяват пред личните собствени имена, които
конкретизират. Такива приложения не се членуват.
Примери: дядо Йоцо, баба Илийца, вуйчо Ваньо
Приложения, с които се означават звания, титли, професии,
длъжности и т.н. Пишат се с малки букви и не се членуват.
Примери: професор Иванов, генерал Петров
В някои случаи приложенията могат да се явят
обособени и задпоставени.
Примери: Иванов, професорът по езикознание,
Петров, генерал от запаса
Приложения, конкретизиращи географски названия.
Примери: град Елена, село Елена
Приложения, с които се означават имена на организации,
фирми, институти, учреждения, улици, площади, вестници,
списания, книги, и т.н. Изписват се оградени с кавички.
Примери: площад „Народно събрание“, разказът „Дядо
Йоцо гледа“
Приложения, които характеризират определяемото в някой
друг аспект или крият сравнение в семантиката си.
Примери: писател сатирик, художник емигрант, снага
топола
В друго отношение приложенията се делят на безпредложни и
предложни. Например, поетът Вапцаров и Вапцаров като поет.
Много приложения се използват разширени, т.е. те сами имат
свои пояснения. Например, у Елин Пелин се среща следния
цитат, съдържащ две последователни разширени приложения:
Високо над тъмния селски пейзаж блестеше срещу луната
черковният кръст, талисман на селските надежди, утешител на
измъчените сърца.
Приложения и несъгласувани определения [редактиране]
Трябва да се прави разлика между приложения и несъгласувани
определения, изразени със съществителни имена без предлог. В
словосъчетанието очи череши очите са наречени „череши“,
изобразени като такива), а словосъчетанието шепа череши е
пример за несъгласувано определение („шепа“ определя
количеството на черешите).