Българският книжовен език минава през следните етапи :
1. Най-старият е старобългарски език – няма нищо общо със съвременния освен лексиката.Възниква 9в-11в . За славянските народи той е като латинския за Европа. С много сложна фонетика. За основоположници се смятат Кирил и Методи.
2. Среднобългарски период – 12в-14в . Това е времето на Византийското робство. Книжовната дейност е ограничена.Нашите книжовници са в Сърбия и Румъния. Тяхната дейност е преписваческа.Този период е важен.защото от 12в. започва промяна на устната реч, отмират падежите , изчезва инфинитивът на глагола.Но никой не пише и писмената форма си остава същата.
3. Къснобългарски период – 14в-18в. През този период се установяват промени в устната реч.Писмена форма на езика няма. До 17в няма промяна. През 17в започват първите опити за създаване на писмена форма.През 18в. навлизаме в периода на българското възраждане . Пише се на български,започва културният ренесанс,възстановяването на езика.
4. Новобългарски език (период) 18в-19в . Това е периодът , в който българският език се изгражда на ново . Началото му е 1762г. Първото писмено издание е “История Славянобългарска” от Паисий Хилендарски. От края на 19в до освобождението се доизгражда езика. Изграждането става под влиянието на 2 фактора. Лексиката се заема от съвременната устна реч представена в
българските диалекти.Кодифицира се :
1: Диалекти 2. Черковнославянски
Фонетична редукция на българския език
9в – Старобългарско християнство . 10в. Християнство в Русия
Нашите преводи отиват в Русия.
19в – Възстановяването на българската църква – черковнославянския
През 19в. започва строенето на църкви.Взимаме черковно-славянски от Русия.Българите тогава са мисли, че е старобългарски без да знаят,че е променен. Ние взимаме най-много русизми в Българският Език. Хубавото в църковно-славянския е , че фонетиката е руска , а граматиката и лексиката са български. Всички думи с наставка – “ние” от черковнославянски. Думи на -ост;-ест са от черковнославянски. 2 причастия са се възстановили.В края на 19в имаме новобългарски книжовен език.