Uncategorized

10. СУПЕРСЕГМЕНТНИ ЕЛЕМЕНТИ. УДАРЕНИЕ и ИНТОНАЦИЯ

10. СУПЕРСЕГМЕНТНИ ЕЛЕМЕНТИ. УДАРЕНИЕ и ИНТОНАЦИЯ. Ударението и интонацията са суперсегментни средства. Те се наслагват върху общата и последователно звучащата линейна реч.Ударението и интонацията са допълнителна характеристика при описанието на фонологичната система на езика. Определят се още с термина „просодически средства”. I. Ударението представлява отделянето с помощта на усилване на гласа, повишаване на тона в …

9.1 КОМБИНАТОРНИ ПРОМЕНИ

9.1 КОМБИНАТОРНИ ПРОМЕНИ Комбинаторните промени се обуславят от съвместното учленение на звуковете. Те зависят от фонемното обкръжение и се дължат на стремежа за по-лесно учленяване на звуковете в потока на речта. Познаваме следните видове комбинаторни промени: 1. Асимилация (уподобяване) – това е промяна, при която един звук се нагажда частично или изцяло към учленението на …

8. Класификация на звуковете на речта по място и начин на учленяване

8. Класификация на звуковете на речта по място и начин на учленяване Звуковете като предмет на фонетиката:класификация. Фонетиката изучава звуковия строеж на езика.Звуковете се делят на гласни и съгласни в зависимост от способността им да образуват сричка. Всъвременния бълг.ез.има само 6 гласни(а,ъ,о,у,е,и).Те се делят по място на учленение в устната кухина на 3 двойки:предни-е,и;средни-а,ъ:задни-о,у.Във всяка …

7. СИСТЕМЕН ХАРАКТЕР НА ЕЗИКА

7. СИСТЕМЕН ХАРАКТЕР НА ЕЗИКА ПАРАДИГМАТИЧНИ И СИНТАГМАТИЧНИ ОТНОШЕНИЯ В ЕЗИКА С термина система се определя вътрешно организирана съвкупност от взаимно свързани и взаимно определени елементи. А с термина структура – схемата на взаимооношенията с елементите на схемата за отношение, тяхната вътрешна организация. Свойствата характерни за системата са цялост и дискректност. Системата е един цялостен …

6. СЕМИОТИКА. ВИДОВЕ ЕЗИКОВИ ЗНАЦИ. СВОЙСТВА.

6. СЕМИОТИКА. ВИДОВЕ ЕЗИКОВИ ЗНАЦИ. СВОЙСТВА. Семиотиката е научна дисциплина, която анализира същността и природата на знака, свойствата на знаците и знаковите системи, което разглежда различните видове знаци и ги класифицира. Семиотиката: – изследва отношенията между тях; – създава обща теория за знаковите системи; – изучава знаковата природа на естествените и на изкуствените езици. Човек …

5. ЕЗИК И РЕЧ. РЕЧЕВА ДЕЙНОСТ.

5. ЕЗИК И РЕЧ. РЕЧЕВА ДЕЙНОСТ. Езикът е стихийно възникнал в човешкото общество и е развиваща се система от членоразделни езикови знаци, която служи за целите на общуването и която може да представи цялата съвкупност от знанията на човека за света. Признакът „стихийност”, както и неограничените възможности за приложение, отличават езика от така наречените „изкуствени …

4. Език и мислене

4. Език и мислене Съвременната наука разглежда човешкото съзнание като сложна система за получаване, възстановяване(припомняне), съхраняване, преработване и предаване на информация. Езикът играе важна роля като познавателен процес: – език и мислене – език и репрезентация на знание – език и памет – езикова категоризация(лингвистична-как чрез езика членим (класифицираме) обективния свят) – езиково и познавателно …

3 ВЪПРОС – СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ.РАЗВОЙ НА ЕЗИКА.

3 ВЪПРОС – СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ.РАЗВОЙ НА ЕЗИКА. І.Синхрония и диахрония Синхронично е онова разглеждане и изследване на езика, в което се избягва намесата на фактора време, тоест качественото структуриране на аспекта език, изключващ всякакво вмешателство на времето. Диахронията се състои в онова разглеждане на езика от страна на времето и историческият му развой, тоест …

3. СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ

3. СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ C A B има система, но няма време D има време, но няма система AB – ос на едновременност – засяга отношенията между съсъществуващи неща, като всякаква намеса на времето е изключена CD – ос на последователност – върху нея може да се разглежда едновременно само едно нещо, но там са …

2. ЕЗИК И ОБЩЕСТВО

2. ЕЗИК И ОБЩЕСТВО Езикът като обществено явление 1. Натуралистичното направление (Август Шлайхер) разглежда езика като най-висш природен организъм, своеобразен биологичен обект. 2. Младограматическото направление (Херман Остхоф, Карл Бругман, Херман Паул, Шахматов) разглежда езика като психофизична дейност на индивида. 3. Идеалистическата неофилология (Карл Фослер) представя езика като творчески акт на надарената личност. 4. Неолингвистите (Джулиано …